МАГИЯ
или разглеждане на окултните практики в светлината на научния илюминизъм на Кроули
автор: Вали
През 1909 г. Алистър Кроули издава първия брой на списанието „Равноденствие: Ревю на Научния Илюминизъм”. В него той обявява следното:
„Каквото и [окултно] знание да е било представяно на хората преди, е било давано с ограничения и условности. Дойде време, обаче, когато трябва да говорим просто с речника на общоприетите термини.
Братята от Ордена на Сребърната Звезда обявяват, че не приемат съществуването на чудеса и мистични обяснения за света. Всеки един шарлатанин може да демонстрира чудеса и да вкара в недумение и заблуда не само глупаците, ами и всички, които нямат тренинга да изследват и наблюдават;още повече, че дори тренираният наблюдател не успява да открие измамата от първия път.Доказателството за нашите умения ще открием в нашия успех, а не във някой друг странен феномен.
Братята от Аструм Аргентум презират всички шарлатани и такива, които дрънкат приказки за чудеса или насаждат невежество, както и всички тези, които търсят репутация и богатство чрез [окултни] средства…
Ние, от Аструм Аргентум ще препоръчаме прости средства и ще ги опишем с най-прости думи”.
Или казано иначе, Телема не подкрепя суеверния и мистичен светоглед. Това личи още в Книга на Закона,гл.1, стих 58: „Невъобразими радости давам на Земята, знание, а не вяра”. Всеки психолог знае, че колкото повече човек е податлив да вярва, а не да знае, може да стане лесна плячка на манипулация. Човек става податлив на всякакви внушения, когато бива въвлечен в области, които са извън неговото познание. Кроули още казва в „Равноденствие” : „тук е първият опит да се представят окултните неща пред публиката в научна светлина, а не по начина, по който претендира ненаучния метод на Блавадска, правейки мешаница от факт и легенди”.
Вместо това, търсят се естествени обяснения на феномените, смятани за магически и окултни и те са главно в психологическото разбиране за нещата. Важно е да се отбележи, че не всички телемити споделят този светоглед, има и такива, които са запазили мистичното виждане за нещата, но Телема препоръчва натуралистичния модел и научния подход за да се избягва затъване в заблуди и грешки.
В книгата „Илюстрована Гоетия”, Кроули казва, че „духовете от Гоетия са приятели на човека, с които той се ражда. Те са области от неговия мозък”. Или казано иначе, аспекти на съзнанието, идея, изразена от Карл Густав Юнг и Хъбърт Спенсър. В магията е нещо обичайно да се призовават същества от митологиите и религиите, но както отбелязахме, те се разглеждат като аспекти на човешката психология. Призоваването на Венера или Афродита, например, ще извика качествата „любов”, „красота” , „страст”, призоваването на Меркурий или Тот пък ще пробуди интелекта и логичното мислене. Подобни методи не са непознати на някои психолози – главно тези от Юнгианската школа(в създаване на психодрама с митологични или приказни мотиви), както и последователите на Трансперсоналната психология. Съществуват окултни движения и групи, които правят експерименти с призоваване на персонажи от филми, стигайки до такива, като Бъгс Бъни и са отчитали резултат. Това може да прозвучи като подигравка с окултното, но всъщност е демонстрация на факта, че всичко се корени в психиката на човека. Най-известните и успешни такива опити са с квази-митологичните персонажи(т.нар. „Велики Древни”) от научно-фантастичните и фентъзи трилъри на Лъвкрафт.
В Магия на Теория и Практика, Кроули описва как действат и талисманите:
„Зарядът на духа е обикновено материализиран , освен във делата на чистата евокация, която, преди всичко е сравнително рядка, и се наблюдава в някои видове талисмани. В определен смисъл, талисманът е зарядът , изразен в йероглифи. Но всеки предмет е талисман, по дефиниция това е нещо , върху което действа силата на волята(т.е. това на магията) и е било приложено с цел да изпълни дадена задача. Повторно изпълнените действия на волята го освещават още по-силно. Всеки знае какви чудеса може да се случат със любимото маше(пръчка за голф). Използваната отново и отново пръчка за голф , зареждана с емоцията на любовта дава още повече и повече сила за успех, който намира утвърждаване чрез ефекта „любов по своя воля” , като пръчката се използва”.
Или казано по-прото, Кроули говори за т.нар. придобит рефлекс, експеримент доказан с кучето на Павлов. Талсиманът представлява предмет, който е асоцииран с някаква идея или емоция, която му е придадена от мага- в случая примера с машето. Но това може да бъде и химикалката с която сме подписали веднъж-два пъти успешен бизнес договор и след това тя се превръща в „щастливата химикалка“. Това е вече научно изследван и обяснен факт([1]).
Някои суеверия са препрограмирани още от прадедите ни. Научно доказано е, че спомените на нашите предци могат да се предадат в нашите гени([2]). На този принцип, ние като окултисти бихме могли да заключим, че някои поверия действат именно на този принцип. Бих дал пример с любимото си суеверие – „вярата” в „силата” на скъпоценните камъни. Например откъде идва поверието, че изумрудът носи любов? Ами той е бил посветен на гръцката богиня на любовта, изумрудите са се смятали за сълзите на Афродита.По този начин, чрез нашите предци, имаме нещо като „база данни”, при която на даден обект е присвоено чувството на любовта.От това следва и извода, че изумрудът би влияел в такава посока на хората, които са генетично свързани с Гърция, докато за викингите, това би бил кехлибарът(сълзите на Фрея).
Нещо подобно са и вярванията, свързани с астрологията. Самите планети и зодиакални съзвездия нямат сами по себе си силата да влияят на човешката психика и поведение(а от там и на „съдбата“). Но определени архетипи, митологеми и събития се асоциират с тях. Има научни доказателства, че има връзка между месеца на раждане и личността на човека.
Като окултисти, бихме могли да предположим, че окултните знания на предците ни също са запазени в същата тази „база данни”, а не са изгубени. Някои психолози като Тимъти Лиъри дори допускат, че може би ние пазим някъде дълбоко и знание за историческите събития и тези знания може, с помощта на определени похвати да бъдат събудени.
Лично аз винаги съм подозирал, че някъде дълбоко в генетичната си памет ние пазим някакви спомени от глобални катаклизми, случили се много отдавна, например този, отпреди 13 000 години. На тази основа се създават масовите психози свързани с „края на света“.
Ритуалът, особено ритуалът на посвещението представлява не друго, а една сложна форма на психотерапия, която има за цел да пробуди вътрешните ресурси към изпълнение на дадена задача. Той е вид психопрограмиране, където имаме олтар с осветени предмети(всеки един е свързан с дадена идея), магически осветен кръг, който символизира границите на Аза на мага, има действия, изразяващи встъпление и действия, изразяващи край, което е не друго, а ритуализирана психодрама. Ритуалът цели да предизвика промени в съзнанието на мага, като променя фокуса му на възприятие, настройката му и начина, по който гледа на нещата. Това, от своя страна, довежда до формулирането на определени събития.Промяната на психологическата нагласа винаги довежда, на принципа на обратната връзка, до предизвикването на определени събития.
Кроули е разглеждал всички видове мистични състояния като транс, екстаз и пр. като проявления на мозъчната физиология и биохимия. Тук можем да споменем и изследванията на д-р Рик Страсман в книгата му „ДМТ, молекулата на духа”.
В магията често се говори, освен за магически създания, също така и за „аури” , „чакри“, „енергийни вибрации“ и пр. Досега подобни твърдения бяха отхвърляни от сериозната наука, но неотдавна този феномен бе изследван. Тези неща не съществуват обективно, а представляват едно синестетично възприемане на нещата([3]). Синестезията е състояние, при което едно сетивно усещане може да извика/да се асоциира с друго. Например звуците може да имат вкус или пък емоциите цвят. Числата могат да са обкръжени от странна цветна аура и…по този начин асоциациите число-цвят и цвят –емоция може да обяснят твърденията на номерологията, а именно че числата имат „тайни сили”.Някои парапсихолози смятат, че синестетиците са много склонни пък към проявяване на извънсетивни възприятия(виж тук).
И не само „аурите“ и „чакрите”, ами и „астралната проекция” е състояние, познато на неврофизиолозите и е обяснено от тях([4]). Неговия механизъм се крие в една игра на неврвната система, при която тя създава правдив „образ на тялото”. Мозъка създава такива образи в различни пространствени точки и по този начин се създава усещане, че пътуваме извън собственото си тяло, докато това не е точно така. Няма точно пътуване извън тялото, а в т.нар. извънличностново/извънперсонално пространство.
Немалко е направено и в областта на изучаването на механизмите на „осъзнатото сънуване”, дори се говори, че то ще може да разкрие доста от мистериите на съзнанието([5]).
Един много важен момент в психологизирането на магическото е т.нар. пси-фактор. Кроули е бил близък приятел с Едуард Фелдинг, завеждащият обществото за парапсихични изследвания в Англия в периода 1903 и 1920 г. При все че Кроули е приемал твърдо съществуването на тези феномени, е можел да бъде и безпощадно критичен както към шарлатаните, така и към наивността на изследователите. В това отношение, Кроули е заемал „златната среда” – не е бил нито краен скептик от типа на Джеймс Ранди, не е бил и отвеян вярващ. Кроули е бил и безпощаден към псевдонауката. В Магия на Теория и практика той казва:
Ние ще подминем със заслужено презрение псевдонаучните експерименти на Американските шарлатани , които твърдят , че са открили спад в теглото в момента на смъртта и непотвърдените изказвания на самозвани ясновидци , които виждат душата да се издига като пара от устата на хората „in articulo mortis“
И може би точно тук е момента, когато ние бихме могли да влезем в спор с крайните скептици и атеисти, които държат на всяка цена да отрекат съществуването на пси-феномените. Научни доказателства за тяхното съществуване е имало, има и днес. Експериментите на проф. Дарил Бем от Корнуолския университет освен че показаха висока статистическа значимост, бяха и повторени от други учени в други университети ([6]). Експериментите на лабораторията за паранормалните явления в Пристънския университет(PEAR) за инженерни науки също има добри изследвания в тази област. Не са и малко изследванията в тази област, направени в Русия.
Това, което за момента науката не може да предложи по този въпрос е реално научно обяснение. Парапсихологията няма централна формулирана теория обясняваща механизма на действие на тези феномени, което я поставя, както изглежда в уязвима позиция. Смешното в случая е, че това важи де факто, макар че не се изрича гласно, за научния статус на класическата психология и психиатрия. Парапсихологията дълго време беше обвинявана, че допуска методологични грешки в експериментите си, че при все статистическата значимост на някои експерименти, те не могат да се репликират(до преди експериментът на проф. Бем). Но за добро или лошо, това важи с пълна сила и за психологията([7]), психиатрията([8]) , а пък е известно, че това важи и за някои твърдения в естествените/точните науки. По този повод, дори един от „конниците на апокалипсиса”, единият от най-силните пропоненти на атеизма д-р. Сам Харис изразява мнение, че парапсихологията е нечестно стигматизирана.
Все пак, това означава ли, че за пси-феномените трябва да приемем свръхестествено обяснение? Твърдо не. По-горе споменах за магическите експерименти с литературни и анимационни герои, което отхвърля намесата на свръхестествени сили. Дотук всичко описано в магията не изисква въобще свръхестествено обяснение. Аз лично бих обърнал внимание на набедения за разпространител на псевдонаука д-р Рупърт Шелдрейк за неговите пси-експерименти с животни. Неща като извънсетивни възприятия, ясновидство и пр. не са изключителни качества, присъщи само на някои хора(за ясновидството прочетете, моля, внимателно изследванията на проф.Бем!), а са присъщи дори и на животните.
Всъщност, защо въобще ще приписваме свръхестествено обяснение на пси-феномените? Дали затова са виновни окултистите? Далеч не, при все че, дори Блавадска им придава грубо псевдонаучно обяснение, тя все пак прави опит за натурализация. Повечето последователи на неоезическите парадигми, ню ейдж и т.н. биха били доволни и правят наивни опити да наукофицират тези неща(било то с квантовата физика, било то с нещо друго). Според мен, проблемът, изглежда, идва от религията. Дълги години тя е експлоатирала тези явления като доказателство за божествен произход и намеса. И то това важи основно за абрахамистичните религии, не за езичеството! Христос, Мохамед и Мойсей са се хвалили с „необикновените” си умения да лекуват, да левитират и пр. Някои от тези способности (Лука 7:50) изглеждат съвсем съмнителни – като истински плацебо ефект, при което кръвоизливът на една жена, обхваната от религиозна екзалтация спира. Точно такъв е и случая и с нашите нестинарки- екзалтацията им води до психофизиологична реакция, при която краката на нестинарката стават студени като лед(нещо, което се наблюдава при болните от хистерия, там крайниците им могат силно да изстинат или да се нагорещят). Християнството, при все че може да съдържа морални и духовни уроци, за добро или лошо е основано на суеверието и невежеството: щом аз мога да правя неща, за които ти не си чувал, значи съм пратеник на бога и ти трябва да ме слушаш. Ако не ми вярваш, нека бесните да те вземат и да се пържиш в пъкала.
Има ли все пак адекватни научни теории, които биха могли да предложат обяснение на начина на работа на психичните феномени? Първото, за което ще се сетим е квантовата физика. Досега подобни твърдения бяха заклеймявани като псевдонаука и то главно заради нелепите твърдения на ню ейджърите. При все че квантовата физика не е доказала нищо конкретно, тя предлага добра възможност, която следва да се проучи. Неотдавна теорията на Хамерхоф и Пенроуз известна като Оркестрирана Обективна редукция или ORCH-OR беше доказана ([9]). Аргументът на скептиците срещу квантовофизичните обяснения беше, че квантовите процеси не могат да се случат на макрониво до момента, когато квантово оплитане беше постигнато на стайна температура на макрониво([10]). Правят се опити за телепортация на бактерий чрез квантова суперпозиция. Всичко това не означава, че това трябва да се приеме като адекватно обяснение на пси-феномените, защото не е доказано, че те се случват по този начин, а за да се докаже такова нещо, следва да се направят нужните експерименти. Има учени, които са привърженици на теорията на холографския принцип като обяснение на пси-феномените, но пък уви, за разлика от квантовата физика, холографския принцип и теорията на суперструните остава засега само теория. Може би, ако ЦЕРН се разрастне и възможностите на колайдера се увеличат, тогава ще може да се говори за някакви реални експерименти, доказващи тия теории реално. И най-накрая, съществува една научно-приемлива и примамлива метафизика(също недоказана, но според много учени заслужаваща научно внимание), известна като панпсихизъм, според която всичко на тази вселена, от елементарната частица до галактиките имат съзнание. Достойнствата на тази теория са, че тя натурализира съзнанието и го прави универсално, а не преимущество единствено на хората. Повече от ясно е, че дори животните и насекомите имат съзнание, дори са правени психични модели на мисленето на животните([11]).Панпсихизмът не е друго, а възкръсване на най-старата магико-религиозна идея, която е основополагаща за шаманизма-анимистичното виждане за света.
Има защо да сме скептични и към скептиците. Не едно или две статистически проучвания днес докладват за все по-голям брой хора вярващи в пси-феномени. Когато псевдоскептиците настояват, че такива неща не съществуват, че науката не приема реалността на пси-феномените, хората, естествено, ще се обърнат към религията, мистицизма и суеверието. И ето как псевдо-пропонентите на здравия разум, науката и (уж!) критичното мислене стават пряко отговорни и виновни за разпространението на суеверието – за много хора пси феномените са реалност(защото са ги преживели), а когато се настоява, че науката не приема реалността на подобни твърдения(да не говорим за опитите те да бъдат патологизирани), тогава е нормално хората да се обърнат към ненаучните виждания.
Ненапразно създателят на скептичното движение, Карл Сейгън отказва да се подпише като един от скептиците, защото е видял какви са действията им- те правят извода, преди да са видели доказателството. Ако все пак прочетем неговата книга „Свят населен с демони”, ще видим, че той не отрича изцяло тези явления:
Според мен понастоящем в областта на извънсетивните възприятия има три твърдения, които заслужават по-сериозно проучване: 1) че само със силата на мисълта си хората биха могли да повлияят (макар и съвсем слабо) на генерирането на случайни числа от компютър; 2) че в условията на сетивно бедна среда хората могат да получават изпратени до тях мисли и „образи“; 3) че понякога малките деца описват подробности от някакъв по-ранен живот, които при проверка се оказват точни и не биха могли да са попаднали в съзнанието им по никакъв друг начин, освен чрез прераждане. Избрал съм тези твърдения, а защото смятам, че е вероятно да са верни, като примери за хипотези, които биха могли да се окажат верни. Те най-малкото намират някаква опитна подкрепа, въпреки че все още има определени съмнения.
Има и една ексцентрична, но интересна научна хипотеза, наречена „симулационна хипотеза“. Според нея, Вселената е една огромна компютърна симулация. Създателят на тази теория е Ник Бостром, нейни големи фенове са Елон Мъск, учените и инженерите от силиконовата долина и много други. Като цяло, аргументите на тези хора в полза на тая теория са странни: учените откриват, че щом Вселената би могла да бъде симулирана(особено от един квантов компютър), това щяло да рече, че наистина е симулирана. Елон Мъск твърди, че световете създадени във виртуалната реалност са досущ като нашите…и сякаш сам загубва разбирането за разликата между реално и нереално.
Наистина, тая теория предлага интересно обяснение на всички магически феномени: всичките ритуали, практики, предмети, ако щете, суеверия, не са нищо друго, освен чийт кодове в Матрицата. Ако всичко това е така, разбираме, че магията се явява мощно средство за излизане от Системата- тя държи индивида впримчен в собствената си илюзия и го кара да се подчинява на законите й. Но тя не е всесилна и, както изглежда, има пробойни(горе споменатите чийт кодове) и използването на магията ще доведе до постепенното отслабване на контрола на Системата над индивида и той би могъл дори стане господар на Илюзията.
Немалко окултисти има, които са изкушени от подобни идеи. А и макар облечени в научно лустро, те са много стари, датират още от времето на древните гърци. И за добро или лошо, си остават недоказани(и може би недоказуеми!). Лично аз не бих избързал да приема тая теория, при все че дава отговор на някои въпроси, поставени от магията. Първо, защото доста от механизмите са обяснени от психологията и невронауките, а що се касае до пси-феномените, те също не се нуждаят от симулационната теория; да не говорим, че последната все още си остава недоказана и вероятно така и ще си остане. Ако прочетем писанията на Ник Бостром, те са пълни със „да предположим“, „ако“, „да допуснем че“…Второ, това, че Вселената можела да бъде симулирана, не означава непременно, че е симулирана – самата основа на симулационната теория е поставена на много „представете си че“ и „да допуснем, че(„да допуснем, че нашите пра-правнуци ще създадат достатъчно мощен компютър, който да прави еди какво си“ – не искам да цитирам прогнозите на колко футуристи са ставали на прах през историята)… Ако едно нещо изглежда да е като друго такова, не означава, че двете неща са едно и също нещо, нали? В крайна сметка, сериозните учени използват симулационната теория като мисловен експеримент, на базата на когото решават други задачи, но не я приемат като обективна реалност. Ще спомена накратко, че като обективна реалност я приемат редица откачени люде, последователи на конспиративния „теоретик“ Дейвид Айк. Нали крайна цел на физиката е именно да симулира нещата, а ако те не биха могли да се симулират, физкиката би била безполезна.
Колкото и странно да е, от гледна точка на практическата магия всичко това(натуралистичните виждания за начина на действие на магията) няма кой знае какво значение. За да правиш успешна магия, важно е да усещаш нещата, а не толкова да знаеш кое как се случва. Всичко описано дотук действа не само за себе си като фактори и механизми, а като едно цяло. За нас извънсетивното възприятие е просто факт, който ние регистрираме, без да се налага да обясняваме, досущ както програмистът(мога много да говоря за приликите между магията и компютърното програмиране), който прави приложение за Андроид, което използва изпращане на SMS-и да се пита, ама аджеба, сега какви параметри на вълните изпраща смартфона и по какъв начин отсрещния ги регистрира. Това е работа на хардуеристът, а не толкова на софтуерния инженер. Същото важи и за останалите пси-феномени, когато те се случат. Често пси-феномени може да наблюдаваме като странични такива, бихме могли да ги окачествим като специални ефекти. Но за нас те не са дори толкова важни, колкото крайния резултат – нали помните, „успехът е твоето доказателство”, казва Кроули.
Натурализирането на магията има за цел да разсее суеверните страхове, мистичните заблуди, които водят в най-леките случаи до грешки, в най-лошите – до скъсване на връзката с реалността и психически отклонения(настрана факта за самозабравилите се „магьосници“, които се изживяват като месии, вглъбени нарцистично в себе си и своята „мисия“ за „спасяването на света“).
От чисто научна гледна точка за нас е от значение и нещо друго. Всеки един магически ритуал следва да се документира в специална протоколна книга, която се нарича „магически дневник”. Тези дневници не се правят с трогателни излияния от типа на „мило дневниче, днес правих еди какъв си ритуал и стана еди какво си”. Често те са написани доста сухарски и съдържат дата и час на ритуала(често с това се прави астрологична справка), самия ритуал и резултатите, които се попълват, когато те се случат.
За нас е важно да анализираме ставащото, да следим дали има повторяемост на резултатите, а също така евентуално(когато това е възможно!) дали има и репликация(ако други практикуващи използват същия метод до какви резултати достигат).Например когато извършваме гадания, правим по няколко за да видим дали методът показва един и същи резултат и когато дойде времето, правим справка с реалността. Ако трябва, обръщаме се към някой приятел със същите интереси да го повтори – и ако има съвпадения, отбелязваме и следим крайния резултат. Но по-важно за нашето развитие е да видим, дали същото се повтаря всеки следващ път, когато правим гадание дали имаме същата успеваемост. Същото е есенциално при използването на „астрално“ виждане и „астрална проекция“ – дали това, което виждам аз чрез т.нар. „по-финни сетива“ може да се види от други хора(репликация!) – ако не изцяло(което е невъзможно, дори за нормалните сетива), то поне в един голям процент. Ако ли не, много вероятно е да съм фантазирал.
Това Кроули описва подробно в „Либер Ексерциториум”(или Книга на Упражненията):
„1. От абсолютно значение е всички експерименти да се записват детайлно по време или веднага след тяхното изпълнение.
- Важно е да се запише физическото и душевното състояние на практикуващия.
- Записват се времето и мястото, а също и климатичните условия и всичко останало, което обкръжава практикуващия, защото те имат значение върху изхода на ритуала, биха могли да бъдат подпомагащи или извори на грешки.
4.Записът трябва да е такъв, че другите да могат да се възползват от написаното.
5.Колкото по-научно написано е, толкова по-добре.“
Когато се работи с призоваване на разни същества, Кроули настоява да не им се доверяваме от пръвия път. Той подчертава това в The International през 1917 г, където се удивлява колко много окултисти, работещи с дъска за призоваване на духове приемат всичко за чиста монета: „Всяка нелепост, всяка глупост, всяка тъпотия се взема насериозно, дори се възвеличава.”
Важно е да се отбележи, че не всичко в магията успяваме да обясним със достиженията на съвременната наука(не става дума в момента за пси-феномените). В някои магически пътища се говори за „енергия“(думата е в единствено число, за да се разграничава от писаното по-горе; това понятие, нямащо общо с енергията от физиката и химията) или „Силата“(същата тази, която знаем от „Междузвездни войни“). В източните учения тя е известна като „прана“ и „чи“, за Парацелз тя се нарича „архей“. Елифас Леви я нарича „универсален магичен агент“, в кабалата тя е известна като Руах и т.н.. Дали тя е реално съществуващ фактор или не е трудно да се каже. Много окултисти(например последователите на Уика, някои школи от церемониалната магия)приемат нейното съществуване защото я намират за ефективна. Лично аз не изключвам вероятността тя да е, както Дайън Форчън отбелязва, не обективна реалност, а обективна представа – както е беше с „аурите“ и „чакрите“, а също така и небесните йерархии, Логосовите лъчи на теософите, астралния и менталния план и пр. Това ще рече, че зад т.нар. „енергия“ или „Сила“ работи констелация от фактори, които ние за удобство си представяме като един единствен. Ако теорията за панпсихизма е вярна, то тогава имаме едно обяснение за природата на Силата – след като всичко съществуващо, от елементарната частица до галактиките и целия Космос притежава съзнание, то тогава Силата ще е Волята на самата Вселена, която се изявява чрез всичко и всеки. Дали има научни доказателства за тази енергия? Едва ли, макар че за лечебни методи, основани на нея, като акупунктурата има. Казвам всичко това, за да не изпаднем в другата крайност- да приемем, че пътищата на действие на магията могат да се обяснят изцяло и само със средствата на науката, които тя има сега. Тя е не по-лоша от това да изпадаме в суеверие, мистицизъм и религиозни страхове от параноично естество. Както Айнщайн е казал, най-красивото чувство, което можем да изпитаме е това за тайнственото.Това е, което е привличало в магията през вековете толкова много велики научни умове. Ако си мислим, че можем да обясним всичко със наличното досега знание, освен че ще изглеждаме като едни арогантни идиоти(не ми е неудобно да кажа, че някои скептици са точно такива), ще бъдем и парализирани от магическа гледна точка. Ние няма да можем да се развиваме.
Имаме достатъчно основания(от написаното дотук) да смятаме, че магическите феномени се вместват в рамките на естествения свят. Но докъде се простират тези рамки?Защо например „Силата“(и други феномени и идеи, смятани за надскачащи естествения свят) да не се вмества в тях – ако се докаже, че съществуват реално, а не са метафори, с които си играе подсъзнанието ни? И дали пък „феномени, нарушаващи(привидно!) природните закони“ не означава взаимодействие с реалности, паралелни на нашата?Много хора, включително и аз намирам идеята, че даден феномен бил нарушавал природните закони за идиотска – кои сме ние да казваме на Природата докъде да се простират нейните граници и да очакваме тъпо, че тя ще действа спрямо тях?А после, когато някой друг странен феномен ни изненада, да се цупим като глупави деца и да го обявим за „паранормален“. Някога за свръхестествени явления са били обявявани гръмотевиците и земетресенията, но с настъпването на рационализма и науката не сме ги отрекли, при все че не ги познаваме на 100% – земетресенията не се предсказват, поне не ефективно(както правим с времето). Феномени като кълбовидните мълнии са още по-необясними(а до неотдавна и отричани, че ги има въобще!). И ако нещо не можем да обясним днес(а нещата, които излизат извън възможностите ни да ги разберем са много – от куп болести до съзнанието) не значи, че след време няма да успеем. Кроули също си е задавал въпроса докъде се простират рамките на естествения свят и затова го е разглеждал „с отворен край“. Оздачаващото е, че никой не се смущава от факта, когато НАСА говори разпалено за своя „невъзможен“ електромагнитен двигател, който нарушавал законите на физиката и „не трябвало да го има“. Друг е въпроса, дали той наистина съществува. Но за това се изприказваха хиляди приказки и се изписаха също толкова статии…но ако някоя от тия медии спомене бегло някоя добра дума за пси-феномени, дотам ще е с кариерата си.Настрана факта, че доста от научно-популярните списания и медии си разпространяват псевдонаука и популяризират нечии нелепи идеологии. С чиста съввест доста от тях можем да ги отнесем към научната „жълта преса“.
Наука и магия не се изключват и не си противостоят. Нещо повече, отношенията между магия и наука са като между баща и дъщеря. Астрологията е дала началото на астрономията, алхимията – на всички естествени науки и психологията(Карл Юнг доста е писал по въпроса!), от херметизма произлиза диалектичния материализъм, от вещерството(чрез Парацелз) – фармакологията. Изненадващ брой учени са били последователи на окултното. Ето имената на някои от тях: Питагор, Парацелз, Исак Нютон, Джон Дий, Леонардо Да Винчи, Робърт Бойл, Никола Тесла и неговия съперник Едисон, Карл Линей, Алфред Уолъс, Оливър Лодж, Чарлз Рише, Камила Фламарион, Пиер и Мария Кюри, Карл Юнг, Волфганг Паули, истинската откривателка на молекулата ДНК, Розалин Франклин е твърдяла че е видяла насън тази молекула и за това откритията й са приписани на други, а също така, ракетния инженер Джак Парсонс.
Не е и тайна, че съвременната технология някак подозрително напомня на някогашната магия, както Артър Кларк е предрекъл отдавна(„Всяка една напреднала форма на наука и технология е неразличима от магията“). Създателят на телеграфа Оливър Лодж е вярвал в телепатията и приликата между предаване на текст и мисли от разстояние е видна. Още Фройд е забелязал връзката между телепатията и телефонията. Днес има дори brain-to-brain communication или „апаратна телепатия“, предаване на мисъл чрез технологични средства(в това число и между животни). Някога шаманите са притежавали животно на силата, което е било тяхната способност да виждат надалеч, а днес използваме дронове за това. Лечението от разстояние се е материализирало като телемедицина, а астралната проекция – като виртуално телеприсъствие. Демоните и хомункулите на алхимиците както и Големите (изкуствени същества, направени от глина, досущ като героя на Елин Пелин Калчо от Ян Бибиян) на някои кабалисти са днешните IT технологии и ненапразно Стивън Хаукинг и Елън Мъск ги сравняват с демони и вещаят че те ще донесат, ако не гибелта на човечеството, то ще го застрашат, точно както Големите и хомункулите са направили. Някога магьосниците са ползвали магически огледала и кристални топки за да контактуват по между си или да гледат далечни местности(спомнете си приказката „Аленото Цвете” ), днес имаме модерните телекомуникационни устройства, следене чрез спътници на далечни места и т.н.Технологията е не друго, а материализирана митология.
Всичко това ще рече, че щом магията е дала началото на науката, която е рационална и естествена, то следва, че и магическото има като своя основа природата и разума. При все това, магията е по-скоро изкуство(не искам да отварям тема за влиянието на магията върху изкуството, защото ще изпиша още толкова), но така, както творецът и артистът използват често научни методи и технологии за да творят(какво да кажем за електронната музика!), така и магът използва методи, къде повече, къде по-малко проучени от съвевмвнната наука(но все пак напълно естествени!) за да твори върху платното на реалността.
Настоящата статия няма претенции да бъде научна, не призовава нито атеистите, нито скептиците да променят установените си възгледи и разбирания. Адресирана е към начинаещите окултисти, които тепърва навлизат в сферата на магията. Нейната цел е да покаже, че научния метод, натуралистичния светоглед и критичното мислене не са противоположни на магическите практики и окултните схващания, а напротив. Без критично мислене и научен подход, окултното ще води към грешки и заблуди, а от там и до разочарования.Това ще ни помогне и да не попадаме под деструктивното влияние на всякакви шарлатани(в това число и религиозни фанатици), които използват именно човешкото суеверие и незнание за да манипулират жертвите си, ако към това добавим и здравословната доза от индивидуализъм, за да бъдем личности, както и разумен егоизъм(точно в смисъла, който влага Айн Ранд), за да знаем собствените си интереси.
Използвани материали, книги, линкове:
[1] Scientific American, Why magical thinking works for some people – )
[2] BioSpace, Memories pass between generations, emory University,
[3] Science Daily Synesthesia may explain healers claims of seeing people’s ‘aura’
[4] US National Library Of Medicine, National Institute of Health, The out-of body experience: precipitating factors and neural correlates, Bünning S1, Blanke O.
[5] Neuroscience News, Lucid Dreaming May Help Us Unravel the Mysteries of Consciousness
[6] DARYL BEM-CONFIRMATORY REPLICATIONS
http://www.ejwagenmakers.com/2012/Appendix_PoPS_WagenmakersEtAl.pdf
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4706048/
http://f1000research.com/articles/4-1188/v1
OPINIONS: https://www.psychologytoday.com/blog/out-the-darkness/201405/psychology-parapsychology
https://www.psychologytoday.com/blog/out-the-darkness/201404/do-psychic-phenomena-exist-0
OTHER RESEARCH
http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fpsyg.2012.00390/full
http://journal.frontiersin.org/article/10.3389/fnhum.2014.00154/full